петък, 16 декември 2011 г.

Драскотина 11-ста "Вятърът на промяната"

Облече черното си кожено яке, сложи черните си слънчеви очила, огледа се за последно наоколо и яхна черният си мотор, на който се чувстваше като у дома си. Метна ключовете от къщата зад гърба си и потегли като повече не се обърна назад. Отдавна му се искаше да направи това, привидно да захвърли всичко, но по-скоро да започне на чисто и надалеч. Не бягаше, не, просто не оставаше на старото място, пълно със толкова спомени и болка за жалост. Не беше толкова лошо да си сам, хората на този свят идваха сами и си отиваха сами, не беше толкова страшно и през съзнателният си живот понякога да изберат отново самотата. За някой свобода и възможност да се съсредоточат в нещо различно, за други тежест. Той не я чувстваше като тежест, беше му добре сам със себе си. Беше решил да се премести в планината и да си има вълк. Не, че не харесваше хората, но с животните определено се разбираше доста по-добре. Пътувайки по пътя се отби да хапне нещо в един крайпътен ресторант, имаше голяма група мотористи спрели се също да презаредят. Той бе по-скоро единак, но все пак се запозна с един загледал се в мотора му. Посъветва го ако иска да стигне далеч с тази машина да я постегне малко и да я лъсне, все пак тази красота не бива да се крие. Изпиха по бира и всеки продължи по пътя си, реещ се сред вятър и блъскащи се нещастни мушички намиращи смъртта си в каската. Вечерта спря в най-близкия град да пренощува, там се запозна с Лола. Весела, забавна, свежа девойка, с която сподели вечерята си. Приказката и глътката така им вървеше, че не усетиха кога се напиха жестоко и не бяха сигурни кой кого носи по пътя към хотела. Спряха се пред едно тату студио. След няколко часа болка, той излезе с огромен огнен орел на гърба си. Винаги бе искал да го направи, но до сега не бе си дал смелостта, а и Лола държеше ръката му, докато татуиста забиваше игличката, а и като си пиян не те боли толкова. На сутринта отпраши с измития си черен и лъскав прекрасен чопър, взел живота си в ръце, да се изгуби някъде в залеза, а орелът ще пази гърба му.

4 коментара: