сряда, 21 август 2013 г.

Драскотина 36-та "Ново тяло"

- Мот, да ти се намира някое здраво силно тяло тук някъде? - каза с тъжна усмивка момичето.
- Защо? Какво му е на твоето? - попита момчето почесвайки се по веждата с недоумение.
- Изоставя ме...
- Да ти кажа, отдавна не сме получавали нищо ново. А тези, които имаме няма да ти подхождат. Едва ли ще се чувстваш удобно в тях. Здрави са, но са стари.
- Моля те, ако получите нещо, веднага ми се обади. Важно е, разбираш ли... Не знам още колко мога да го удържа. - погледна го с надежда и затвори вратата на магазина зад гърба си.

Излязах от магазина и поех много бавно по улицата гледайки бягащите из парка момичета и момчета. Малко хора даряваха телата си за вселяване. Още не бе така разпространено, но все пак имаше и по-напреднали в това. Близките трудно го преживяваха, разбирах ги. Да вземеш тялото на човека, когото са обичали приживе и все още обичат трудно се възприема, но това беше единствената възможност за някои да оцелеем. Разбира се прилагаше се при изключителни мерки за сигурност, тестове и комисии и само по един път. Нямаш право да сменяш няколко тела, да живееш няколко живота, а само един. Новото тяло трябваше идеално да пасва на душата ти по неразбираеми за мен критерии, защото в противен случай казваха, че освен отхвърляне, можело и да полудееш затворен в него, ако не си пасвахте и тогава и за душата ти няма шанс. Затова се преминаваше през редица изследвания многократно, докато те одобрят и за да са сигурни, но винаги имаше няколко процента риск. Не ми пукаше, исках новото тяло повече от всичко. Исках да мога да тичам отново, исках да изкача върхове, исках да преплувам морето, исках да обиколя света. Исках да...
Моето тяло ме влудяваше, ставаше по-зле с всеки ден, въпреки грижите. Бях му станала роб и копнеех за свобода.
Телефонът ми ме извади от унеса, звънеше... Вдигнах.
- Ало.
- Разбрах, че търсиш тяло?
Нямаше изписан номер, не познавах и гласа отсреща. Сепнах се, не знаех кой е, не знаех какво да отговоря. Можеше да е всеки, търговията на черно беше строго забранена. След минута казах..
- Да, търся тяло.
- Имам тяло. Да се срещнем след час, до магазина на Мот. - и затвори.
Имаше тяло, тяло за мен? Това шега ли беше, само няколко минути след, като питах Мот, който нямаше нищо. Какво щях да правя цял час, щях да отида, щях да скоча нямах какво да губя. Дробът ме болеше при всяко вдишване проклетникът, стисках зъби докато се добера до пейка за да седна. Трябваше да се успокоя и да не позволявам на болката и желанието ми за живот да замъглят ума ми за трезва преценка на ситуацията. Усещах, че не е номер, нямаше да е номер, това е, това щеше да е моето ново тяло. Гласът звучеше наистина сериозен и твърд. Оставаше половин час, не бях далече. Надигнах се и тръгнах отново към Мот бавно режейки си части от въздуха поемайки ги жадно.
Погледнах приетите обаждания, бяха минали 55 минути откакто непознатият ми се обади. Оглеждах се на всички посоки, сърцето ми туптеше чак в ушите ми, чувах го бум-бум-бум.
Към мен вървеше човек, чието лице не виждах, беше с качулка и се спря до мен, чух същият глас, който бе на телефона.
- Бях в магазина. Чух те, като попита момчето. Аз съм твоето тяло. Аз съм това, което търсиш. Напълно здрав.
Свали качулката и застана изправен и ужасно сериозен пред мен.
- Но... как така, ти си жив, не може да....
- Скоро няма да съм. - каза с твърдост. Искам да ти дам тялото си, аз не го искам, не искам този живот. Ти може да го използваш по-добре от мен. Сигурен съм в това.
- Не искаш този живот? Ти луд ли си по дяволите, какви ги говориш? - ярост заигра в гласа ми и по лицето. Не искал този живот. Хората се борят за всяка глътка, за всяко движение, а той не искал този живот и го подарява все едно е кутия с бонбони, просто така.
Замълчах. И той не продума, сякаш изобщо не ме чу, беше го решил.
- Добре! - казах без повече да мисля. По дяволите ще взема тялото ти. Нищо, че си мъж, ако тестовете съвпаднат, ако моята мъжка страна се свърже с твоята няма да има никакъв проблем. Ще бъда мъж, но ще съм силна, жива и ще смачкам слабостите си в едната си длан. Приемам! Приемам!
- Ела с мен, всичко съм обмислил, имам познат лекар, който е готов да ми направи услуга. Но само да си казала на някой... - изгледа ме студено. Само да си казала на някой... Ще го направим, малко преди сърцето ми да спре, точно преди да се увреди. Ще ми бие инжекция право в сърцето, когато то спре ще съм мъртъв за няколко минути, душата ми ще се отдели, тогава твоята ще влезе - обясняваше ми докато вървяхме. Ясно?
Едва дишах, всичко ме болеше.
- Мамка му ясно е, ясно е...- казах.
Нищо не ми беше ясно, но исках това на всяка цена. Аз и моето бъдещо ново тяло се отправихме към мястото, на което докторът щеше да извърши процедурата. Към моят нов живот...