четвъртък, 31 май 2012 г.

Драскотина 27-ма "Дъждовете на Май"

Май беше богиня. Мъничка и силна, много палава и често досадна. Богиня на тъгата, беше Май. Цяла година събираше сълзите, мъката и болките на хората, за да може да ги излива на земята, когато си поиска и всички да си спомнят за нея. Да ги накаже задето, толкова си играят на богове. Май беше непредсказуема, имаше много избухлив характер. Както си играеха с баща си - Слънце, така яростно се отдръпваше и разсърдена грабваше Буря и изливаха двете, хиляди натежали капки върху майките излезли на разходка с малките си бебета. Изливаше яростта си върху бездомните, посипваше градушки върху трудещите се селяни на полето, подготвящи земята за сеитба. Покрусяше крехките цветове на дърветата... Разсърди ли се Май, трудно можеше някой да я спре. Минеше ли й, отново се заиграваше и танцуваше с красивата си небесно синя рокля, сякаш нищо не се е случило.
Такава беше Май.

- Стига Май, престани! Ще ги удавиш... - упорито настояваше сестра й. Май се хилеше в някакъв зловещ унес и продължаваше още по-силно да притиска до себе си Буря. 
- Оф, Буря... не са ти избрали правилно името... много си скучна. Моля ти се, виж ги само как тичат и се чудят къде да се скрият. Виж ги, колко са смешни тези дребни мравки, плашат се от един дъжд, плашат се от всичко. - продължаваше да се хили, а този нейн сърдит смях пораждаше след себе гръм, след гръм разцепващ небето. О, един си е сложил дори кофа на главата... - едва изрече задавяйки се от смях.
- Не съм скучна! Аз го правя само, когато е нужно, а не като теб за забавление. Аз поя, освежавам и давам живот на майката Земя. Пълня реките за да не пресъхнат. Разхлаждам от жегата, а ти .... Ти ме караш да унищожавам всичко, което съм създала. 
Май извъртя отегчително очи, не искаше да слуша смешните драми и излияния на сестра си ... тази дума породи бурен смях произнасяйки я на ум... " излияния "...  Земята затрепери от нов гръм. 
- Обичам те Май, но престани. Ужасна си! Ако ти не спреш, аз не мога сама. Свързани сме. - мрънкаше Буря с кисела физиономия. Свързани..... 
Очите й се узариха, Буря знаеше как да накара сърдитата усмивка на Май да пресъхне. Обратното на нея, когато Буря беше щастлива и се смееше, Май се криеше някъде по детски, защото усещаше, че доброто настроение ще плъзне и по нея. А тя много обичаше да си стои лимонена и да тормози сестра си.
- Имаш още един ден Маааааай... - провикна се Буря след сестра си, която тутакси обърна гръб на широката топла усмивка и пусна ръката на близначката си. Радвам се, че не се наложи да викам Татко! - ухилена каза Буря и оправи дългите си коси. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар