вторник, 29 април 2014 г.

Драскотина 39-та "Чистачката"

Стоях пред автомата за жетони във фоайето и от 5 минути наблюдавах жената, която миеше пода на голямата входна зала на болницата, в която се намирах. Облечена в овехтял и зацапан мръсно бял екип подобен на този на сестрите, но не беше сестра, беше чистачка. Една много много уморена и тъжна жена, чистачка. Гледайки я имах усещането, че върху гърба й тежат всичките 14-сет етажа на сградата и тя е измила всеки един от етажите поне по 2-ва пъти.

Исках да направя нещо... Да! Да направя нещо, нещо за нея. Но се погледнах отстрани - бях по пижама, с домашни чехли, небръснат от седмица и повече, бях станал кожа и кости, не бях спал нормално не помня от кога, а сигурно и смърдях... Единственото, което имах бяха няколко монети, които стисках до болка в ръката си. Такива отрепки като мен е виждала много ...
Погледнах отново стотинките в ръката си, щяха да стигнат за един кроасан и чаша кафе. Нощната смяна е дълга и изтощителна и на пук на всичко, най-големите мизерии стават точно тогава, едва ли ще има време да хапне нещо. Пуснах няколко монети в единия автомат за "храна" и други няколко в автомата за кафе.. Чудех се как ли го предпочита, с мляко или без, със захар или не...?! С кроасан в едната ръка и кафе в другата се отправих към чистачката, която почти приключваше миенето на фоайето.
- Госпожо? - казах - Взех ви кафе и нещо за хапване, знам колко е изтощителна нощната смяна!
Жената се обърна рязко и сърдито заби поглед в мен. Притесних се, дланите ми се изпотиха и за миг щях да изпусна кафето на чистия под.
- Моля ви, вземете ги, защото ще ги изпусна. - казах и леко се усмихнах. - За вас са! - и закимах.
- Имай късмет! - леко кисело изсумтя, сложи дръжката на стирката под мишница и пое кафето и кроасана. - Тъкмо измих!
Отиде до парното под прозореца и ги остави там.
- Имам още малко да довърша и ще те видя какво искаш.
Сурова жена мислех си, дали пък не се обиди... Стоях в края на коридора и се чувствах някак странно, пижамата нямаше джобове не знаех къде да си сложа ръцете. Обърнах се към прозореца, подпрях се на перваза и се загледах навън.
- И какво, обикаляш посред нощите по коридорите и раздаваш храна ли?
Чух леко сърдития глас на чистачката, която се задаваше тътрейки миризливия парцал и кофата с вода.
- Ами не.. аз... - какво да кажех, дожаля  ми за вас и затова го направих? Ако кажех това, сигурно шеще да се обиди, ако още не е.
Тя ме гледаше, аз я гледах и никой не каза нищо. Поех си въздух и отворих уста да кажа нещо, когато тя ме прекъсна и добави.
- Както и да е момче, благодаря. Нямам време да ям на работа, нямам време и да си говоря с тебе, толкова много работа ме чака, че свят да ти се завие. Но съм свикнала. Айде вземи си кроасана и кафето и си отивай в отделението, че да не ти се карат. Някой от сестрите са много лоши.. - и ми намигна. Тупна ме леко по рамото, взе си стирката под мишница и си затътри кофата към стълбището.
По идиотски май не бях се чувствал или поне не си спомнях. След малко се обърна и се провикна.
- На кой етаж си, кое отделение?
- На 10-тия, 2-ра клиника в ляво, 1026-та стая.
- Добре - каза и се усмихна изкачвайки се по стълбите.
Взех си кроасана,  кафето изхвърлих и се отправих към асансьорите. Е, телевизия нямаше да гледам, но щях да хапна. 
Тази нощ дори не усетих как съм заспал. Спах спокойно и дълбоко.


4 коментара:

  1. Хм... Рaз'лично! Хaресa ми, но следвaщия път по хепи крaй.


    Послепис: Зa тези които не сa от този крaй нa Бългaрия; стиркa от джaпaнииз е пaрцaл зa миене нa под.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хахахаха послепис :-D
      Благодаря ти много Доди.

      Изтриване
    2. "мини драскотини " по една голяма душа на войн,естествено ,че всяка драскотина ще си има история .. твоя -лична !
      Странно е да "препрочиташ"(дневника ) мислите си чрез друго очи ..плашещо ,но с доволна доза щастие !
      " и сам войнът е -сам" ,а може и да не бъде ..нали драконче ;)

      Изтриване