петък, 9 март 2012 г.

Драскотина 19-ста "Спасителят Макс"

Макс нетърпеливо дърпаше завивките. Излизаше му се навън, а на нея й се спеше ужасно много. Както всяка сутрин.
- Макс... Мааакс, пф... п-престан-иии. - едва изфъфли момичето. Беше забила очи във възглавницата и физиономията й се разтегли опитвайки се да завърти глава за да погледне към кучето.
- И аз те обичам, ела да подремнем малко, а?! - и стовари с тежест отново глава. Макс беше красив черен лабрадор, с лъскава и добре поддържана, загладена козина, добре охранен, но не прекалено. Личеше си, че го обичат и се грижат за него подобаващо. Кучето също даваше своя принос, той беше най-добрият й приятел през повечето време от живота й. Тази прекрасна слънчева утрин навън, го караше да бъде нетърпелив и досадно да продължава да дърпа завивките, да я ближе по лицето и да скимти, привличайки внимание. Захапа количката и я избута до леглото й, след което нададе отчаян вой. Тя отвори едното си око и изпуфтя. Надигна се и остана в седнало положение на леглото за около минута-две, набра се на ръце и се прехвърли в инвалидната количка. С Макс обичаха заедно да избират тоалета й за деня. Тя отваряше гардероба, а той й избираше какво да облече. Блуза, дънки, измиване на зъбите, маратонки и сме готови. Сложи каишката на кучето и тъкмо да излязат, когато на вратата Макс излая и задърпа количката й към огледалото след, което излая отново.
- О, Макс... Толкова си претенциозен, ще те загрозявам ако съм рошава ли? - засмя се тя, погали го и сплете косата си. Изпрати му въздушна целувка и забута количката към вратата. Излизаха сами, искаше сама да се справят, тренираше усилено за да е във форма поне от кръста нагоре. Денят беше само за разходка, топъл, слънчев с лек разхлаждащ ветрец. Понякога оставяше Макс да дърпа количката. Ходеха често на едно и също място. Спокойна зелена площ в близост до морето, където оставаше Макс да лудува. Мяташе му фризби, а той скачаше да го хваща или пък го гонеше. Хвърляше му любимата му малка топка и той й я носеше. Понякога тичаха заедно, кучето дърпаше толкова силно количката, че тя имаше чувството, че бяга сама, че сякаш може да полети. Затваряше очи, протягаше нагоре ръце и се наслаждаваше на вятъра, който я биеше в лицето и разрошваше косите й. Краката й пострадаха, когато Макс беше още малко кутре. Един ден се разхождаха без каишка и малкият палавник изскочи на шосето, гонейки няколко листа паднали от дърветата наоколо. Тя изтича да го хване и тогава колата насреща удари нея. Не се сърдеше на Макс, та той беше бебе, какво ли разбираше. Не се отдели от леглото й дълго време, малко по-малко я накара да се върне отново съм живота. От тогава станаха неразделни. Някога тя спаси живота му, сега той спасяваше и изпълваше нейният.


2 коментара: