Гледам те зад обектива... Защото не мога да те гледам право в очите. Обичам ли те, че така ме изгаряш? Толкова силна и ефирна - едновременно. Може ли?! Гледам те тихо, как обичаш да стоиш сама. Как обичаш да разресваш косата си, дълга. Гледам те и си мисля, как искам тази твоя коса да пада върху мен, като нестихващ водопад. Да усещам допира й мек. Ароматът й чист, знам ще ме отпусне. Няма да съм силен под твоите коси, ще съм безкраен, безпричинен... Свободен. Ще бъда някакво друго аз, защото ще съм само с теб в този миг.
Гледам те и... и те гледам и те гледам и те изпивам, вдишвам те и не искам да те издишам.
Обичам ли те, че така ме изгаряш? Изгаряш ме, като нощна пеперуда докосната от светлината. Привличаш ме пагубно тъй, както никоя друга до сега. И не искам, не искам да има друга. Искам само теб завинаги. Ти не искаш ли това? Да си само ти, единствена...
Гледам те и.... и усещам, че се разбуждам. Не, не искам това да свършва. Не, не искам още да се събуждам, не искам да изчезнеш отново... Не!
Отворя ли очи ще съм сам. Леглото ще е празно, стаята тъмна, прашна и студена. Само студените прашинки ще затанцуват отворя ли очи. Искам твоята топлина, искам теб до мен. Искам отворя ли очи, пак теб да виждам. Да ме гориш...
Искам още малко време с теб. Искам да те заведа до морските вълни по залез. Знам, че обичаш. Обичаш края, а не началото - обичаш да гледаш как слънцето изчезва зад хоризонта. Искам да гледам как хващаш с ръка последните лъчи, отиващи си, как ги гониш по пясъка. Как вълните докосват брега, заливат краката ти, а ти се смееш от мекотата на допира им...
Обичаш края, а не началото... И ти за мен ще бъдеш край. Край, а не начало.
Красиво, с дъх на море...
ОтговорИзтриванеНе съм съгласен с края, не всичко приключва така...
П.П. Сякаш си го писала за мен
Благодаря ти, Влади, но май не ми се получи добре този път. А всъщност идеята ми за "края" беше, че Тя завинаги ще е негова и, че Той ще е с нея... завинаги, дори и да я няма.
ОтговорИзтриване