Драскотина 30-ста "Денят на мама и татко Точица"

Мама Точица и татко Точица отиваха на бал.

Татко Точица извади старият си, но добре запазен смокинг от гардероба. Два пъти изгладен, с ютия с тефлоново покритие на ниска температура, с пара и парче плат отгоре. Облече го, изпъна се през огледалото, приглади косата си назад и намести папийонката си. Харесваше се!

Мама Точица бе отишла на фризьор да се погрижат прическата й да изглежда безупречно, гримът също. Черната й рокля, с лек красив кант бяло в горната си част, висеше спокойно от закачалката и я чакаше. Все още приличаха на двойка изящни пингвини. Лимузината ги спря точно пред стълбите на двореца, в който се провеждаше тържеството. Слязоха внимателно и грациозно. Всички погледи бяха вперени в тях и гостите им ръкопляскаха. От залата отвътре се чуваше мелодията на симфоничен оркестър, звън на кристал и суетене.

- 40-сет години, любима! - усмихна се татко Точица към съпругата си и я целуна.

- 40-се години, любими! - отвърна през усмивка и целувка мама Точица. Завинаги заедно, докато смъртта ни раздели!

****

Мама Точица и татко Точица празнуваха своята рубинена сватба. В малката си скромна къща, изпълнена с много топлота и любов през всичките тези години. Татко Точица й бе сготвил вечеря. Макар бедна, тя бе от цялото му сърце. Бяха си само двамата. След десерта, приготвен от мама Точица, татко Точица извади две малки стъклени чашки от стар сервиз, принадлежал на неговата прабаба. От малка бутилчица със солидно количество прах върху нея, разля специално шери, което бе направил сам и го бе пазил толкова много години, само за любимата си. За този ден! Искаше тази вечер да бъде подобаващо отбелязана. Мама Точица се усмихна, стана от стола си, завъртя се грациозно и измъкна една от любимите си плочи от рафта. Обичаше да танцува под музиката на това романтично пукане, което издават плочите на грамофона. Подаде я на татко Точица и той отвори старият им грамофон за да я пусне. Обърна се към съпругата си и я покани на танц. И двамата бяха много добри в това. Поклащаха се в плавен ритъм, докато джазът се разливаше из стаята, а плочата от грамофона пропукваше на места и леко прескачаше, караща мама Точица да се засмива всеки път.

- 40-сет години, любима! - усмихна се татко Точица към съпругата си и я целуна, танцувайки.

- 40-се години, любими! - отвърна през усмивка и целувка мама Точица. Завинаги заедно, докато смъртта ни раздели!