Драскотина 23-та "Не изчезвай, моя прекрасна Стела"

С всяка снимка Стела* ставаше все по-прозрачна. Погледна към ръцете си, сякаш плавно се изпаряваха. Изчезваше пред обектива му. Индианците вярваха, че с всяка снимка фотоапарата поглъща част от душата ти, а в един момент, когато не е останало вече почти нищо от нея, започва да изчезва и тялото.

- Спри! Спри да ме снимаш!

Но вече беше късно...

***

По стените в старата лятна къща, бягаха причудливи красиви форми, светлини от полуизгорели свещи запалени от часове. Пръстите му играеха по леко голите й рамене, един по един бавно смъкваха всяка пречка по пътя си, за да достигнат до меката й топла плът. Отметна настрани косата й и жадно впи устни във крехкия й врат. Погълна аромата й и затвори очи... Русолявия лек мъх по тялото й настръхна, усети как краката й започват да треперят. Фотоаратът в ръката му издаваше онзи пленителен звук "щрак щрак", неспиращ да снима тялото й от всевъзможни ъгли. Всеки детайл, всяка извивка, всяка сянка. Изведнъж той се обърна и неочаквано я зашлеви силно, след което навря обектива в лицето й. Грубо, неподправено, желаещ да запамети разочарованието в изражението й, изненадата и сълзите напиращи по ръбчето на очите, готови всеки момент да се изтъркулят. Плъзна едната си ръка по бедрата й, плъзна я по вътрешността им, докато другата продължаваше да държи апарата и да снима. Руменина затанцува по бледите й скули, прехапа сочните си устни с цвят на узряла череша. Този момент му хареса! Блъсна я на леглото, като в същия миг улови и запечата разпилените й като пламък коси във въздуха, виждайки го като на забавен каданс. Помоли я да направи нещо за него, помоли я да докосва сама тялото си заради него, като й обеща, че ще я направи безсмъртна. Отдалечавайки се от нея, приближи око до визьора и притихна. Погледът й гореше, крещеше нещо между ярост, възбуда и лек срам. Взе коприненият си шал от пода, ръчно рисуван с азиатски мотиви, деликатно и много бавно обви с него перфектно оформените си гърди така, че зърната й съвсем леко прозираха и изпъкваха загатвайки за себе си. Друга част обви и прикри голият й венерин хълм, оставайки стегнатите й изящни бедра напълно открити. Извиваше предизвикателно гъвкавото си тяло под звуците на релаксираща музика от Изтока. Пушекът от ароматните клечки се обвиваше сякаш заедно с музиката около нея и я правеше така мистична. Той се усети, че не снима! Бе застинал като в транс и я гледаше попивайки всяко нейно плавно движение. Проследяваше като омагьосан, всеки танц на фините й ръце, които сякаш подканваха... "Ела". Устоя на изкушението с огромно усилие и вдигна отново фотоапарата, не биваше да изпуска този вълшебен момент, който никога нямаше да се повтори. Струваше му се божествена, когато черните й коси на моменти падаха върху пламтящите й изразителни очи. След миг осъзна, че тя започва да му се губи от фокус. Наместваше обектива с развълнувани ръце, като се опитваше да изясни фокусното разстояние, но тя продължаваше да стои някак размазана и нереална през окуляра. Погледна я с невъоръжено око...

Стела, любимата жена пред него, изчезваше бавно, разпръсквайки се като миниатюрен звезден прашец...

*Стела - (Stella от лат.) означава Звезда